tvplovdiv.com

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • increase font size
  • Default font size
  • decrease font size


Новините 22.06.2018


Часът на богослова Йончо Божанов 28.03. 2018

Непознатият Пловдив 15.03.2018

Непознатият Пловдив 23.03.2018

Ася в страната на талантите 18.11.2017

 

НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ: СКРИТИТЕ ПЛОВДИВСКИ ДВОРЧЕТА

760fffa0e91fe52c26eff63c3cb65344.jpeg
©


Припомняме, че събираме идеи за "Непознатият Пловдив", за онези къщи, улици, личности, които вече не съществуват, или ако са останали, не са включени в туристическите маршрути, не ги снимат във все по-ефектните, но все по-унифицирани филми за Пловдив. Няма ги и в навъдилите се безброй туристически сайтове, няма ги и може да бъдат забравени. Да изчезнат от паметта на пловдивчани.

След "Пловдивската модерна архитектура от 30-те години", "Изчезналите емблематични сгради", "Къщата на Мильо" и още десетина получени идеи, които ще бъдат заснети, когато времето стане подходящо, се включи Здравка Георгиева от Франция. Макар да живее от години там, тя не престава да се интересува какво става в родния й град и редовно гледа Пловдивската телевизия.

Ето какво ни написа тя:



"Хайде и аз да се включа с предложение за фестивала "Непознатият Пловдив".

Моята тема е "Вътрешните дворчета" или "Скритите дворчета".

Темата ми е не за този град, не за този Пловдив, който всеки може да види, обикаляйки по улиците, а за онзи скритият зад сградите, недостъпният за окото на минувача, чудният свят на дворчетата.

Детството ми премина в карето между у-ще "Алеко Константинов"- Градината, Бунарджика и Главната. Игрите ни бяха основно във вътрешните дворове под зоркото око на някоя от бабите, от сутрин до тъмно, само отскачахме до вкъщи за някоя филия с масло и чубрица или циганска баница.Това дървета, огради за нищо ги нямахме, катерихме се и по покривите на гаражите. Да се изследва един нов двор и възможностите за игри които предлага, беше най-вълнуващото приключение.Всяко дете, което имаше такъв двор беше важно командаджийче, защото децата идваха и се събираха в неговия двор. За мое щастие и аз бях едно от тези, дето събира цялата махала. В двора ни имаше безброй видове рози - жълта, розова, червена увивна, карловска маслодайна, дори рядка черна роза захлупена под стъклено гърне.Баба ми Мария, Бог да я прости        ги е колекционирала и дядо ми и е носил коренчета от всеки град, където е карал стока с камиона. Безброй цветя - кокичета, нарциси, зюмбюли, момини сълзи, момини обички, кученца, детелини, божури, теменужки, чимшири, бръшляни, увивен климатит, естествено и здравец. Имахме две смокини - едната обикновена, другата гръцка с големи плодове, имаше и слива. Между сливата и гръцката смокиня имахме вързан плетен хамак -,е, нямаше такова блаженство, такъв рай! Имаше красива чешма и цяло лято, уморени от игри и от жегата, пиехме вода, поливахме си краката и после шляпахме с мокрите сандали. Най-големият ужас на бабите беше като късахме пъпките на розите и рисувахме по стените на къщата. Дворът беше застлан с големи плочи от тъмен дялан камък, идеално беше за игра на дама и рисуване с тебешир.

Един свят от слънце, цветове, аромати, смях и игри - завинаги изгубен рай.

След като баба ми почина, цветя, дървета, всичко се изсече.Дворът се поля с цимент и се превърна в паркинг за коли, чешмата се запечата ,защото водата е скъпа и т.н.Издигнаха се новите кооперации от двете страни на къщата и край на слънчевата светлина. Практично ,но сиво, мрачно, прашно-бездушно.

Тази история се е случила с безброй вътрешни дворчета, но все пак някъде има и запазени такива. Примерно по улица "Виктор Юго", "Никола Козлев"-един прекрасен висок кипарис,на улица "Александър Екзарх", един двор с увивни червени рози е непроменен от моето детство, по "Петьофи","Йосиф Шнитер " и т.н. все още има вътрешни дворове - запазени съкровища.

Друго нещо са и гледките от вътрешни дворове и къщи към значими обекти-Альоша, Сахат тепе - ако могат да бъдат заснети. Аз лично нямам възможност да ги заснема, тъй като не живея в България, но бих могла при някое идване лятото.

Приятен ден !

Здравка Георгиева



Темата ни се стори интересна, подхвърлихме я на зрителите и те реагираха веднага. След като цял час разговаряхме със зрители, време е да обобщим. Какво си спомнят старите пловдивчани за живота в къщите с дворчета?

Преди това - няколко думи от първо лице. Признавам, че съм от първото поколение пловдивчани, заживели в новите социалистически блокове - тоест, без двор. От 1955 година та до днес.

Двор ни беше "пред блока" и "зад блока". Това също беше начин на живот - имаше место за ритане на топка, за джамини, за народна топка и т.н. Имахме и градинка, но тя беше обществена. Наоколо имаше все още неразрушени къщи с дворчета, но една по една и те изчезнаха.

И все пак немалка част от живота ми мина в двора на лелите ми Надка и Маргарита на "Козлодуй" 6, сега там живеят внуците ми.

Едно малко дворче сред много други. Другите изчезнаха, остана само нашето - обградено от кооперации и дувар. Кажи-речи последното. Истински оазис.

Преди обаче да опиша онова мое дворче от детството да се върнем още по-назад.

Родолюбецът Георги Григоров, който е живял съвсем наблизо - на "Генерал Скобелев", тръгна посред зима, в сняг и поледица, да ми донесе една книга за пловдивските дворове и градини. Не знаех, че има такава. Казва се "Първите градини на Пловдив" от Борис Пухалев.

Борис Пухалев през 70-те години работеше в ГНС - Пловдив - така се наричаше тогава Общината. Беше инициатор или изпълнител на един проект за обновяване на Дондуковата градина. Та тогава правих интервю с него, показа ми стари планове на града, запомних, че Градската градина, най-старата,  е точно Дондуковата, а не Цар Симеоновата градина.

Книгата е издадена през 2004 година - доста години след написването й и след смъртта на автора.

В нея има интересна информация не само за градините, но и за пловдивските дворове. Авторът ги разделя на "ранновъзрожденски", "средновъзрожденски" и "късновъзрожденски". Преразказвам с няколко думи какво запомних от прочетоното.

Характерно за пловдивските дворове са плочниците. Обикновено плочите се карат от с.Сотир - Първенец. Това покритие пречи на дъждовната вода да попива веднага в земята, целта е била тя да се оттича в долния край и да се събира в щерня - нещо като голяма делва. Някъде в Стария град може да се видят остатъци от системата. Както и стари кладенци.

Къщите отначало са били с чардаци, засенчени със задължителната астма, по-късно фасадите става достатъчно достолепни и са "оголени" - астмата се мести към някоя второстепенна пристройка.

В дворовете има много цветя, плодни дръвчета, чемшир. Дворовете са заобиколени от високи дувари - откъм улицата. Иначе помежду си се свързват с комшулуци.

В къщите в Стария град не са намерени следи от стопанска дейност - докато в копривщенските къщи от онова време има цели цехове. Производството отива към Капана, който се оформя като индустриалния квартал на Пловдив.

Сега прескачаме доста десетилетия и спираме в 50-те години на миналия век. Строителството на блокове и цели комплекси тепърва започва. Пловдивчани все още живеят в къщи с дворчета. Някои страдаха, когато им събаряха къщите, други обаче се радваха, че ще живеят в блок. Е, новото жилище нямаше двор, цветя, дръвчета, мохабети по вечерно време, но изчезваха грижите по прокапалия покрив, падналата ограда, постоянното премитане на двора,  чистенето на кенефа, мъките с къпането и т.н. И още нещо: разговарях тогава с един съученик, който живееше в симпатична къща с градинка, но мечтаеше да ги бутнат. Позаинтересувах се защо?

Времената се променяха. Комшулуците изчезваха. Животът в двора ставаше притеснително публичен. Докато в апартамента човек се чувстваше спокойно-анонимен.

Връщам се към дворчето на "Козлодуй" 6. Беше съвсем малко, но имаше слива, череша, астма, още през февруари кокичета пробиваха снега, след това цъфтяха момини сълзи, хризантеми, имаше и роза...Есента беряхме смокини. И още - кучето Буби посрещаше влизащите, имаше кокошка, зайци, костенурка, котки...Всичко това беше част от живота ни, смъртта на някоя животинка приемахме като смърт на член от семейството.

Съвсем наблизо е бил дворът на Папукчиеви - срещу фурната на "Скобелев". Там имало волиера с канарчета. Сядаш на двора, хващаш бирата или ракията, а срещу теб хвърчат и пеят пойни птички.

Където имат кладенци, пускат пиенето и карпуза във водата.

През лятото плочите се поливаха постоянно и неописуемо удоволствие бе да шляпаш бос по хладните мокри плочи. От село Сотир, да припомним.

Дворовете се използваха през лятото и за баня. Първо се пълнеха легени с вода и се оставяха на слънцето, водата ставаше "марна", после се оформяше прикритието - в някой ъгъл на двора, опъваха се чаршафи, мятаха се черги по теловете за прането. И почваше поливане с тасове и канчета.

Едва ли някой любопитства как се мият комшиите, но когато махленският секс идол Фанчето нарежда легените под слънцето, мълвата се разнася светкавично и момчетата намират тайни гледни точки, спотайват се, докато не свърши къпането, и треперят от възбуда. После образът на Фанчето се появява непрестанно в пубертетното съзнание.

Та дворчетата бяха пълни и с еротика някой път.

Прекрасно беше дворчето на Отец Ангел и кака Марийка в същата Нова махала - спомня си Георги Григоров. И аз съм влизал там като дете, но беше тъмно. Запомних само астмата.

За още дворчета в други краища на града се сетиха зрителите - на доктор Проданов на "Антим Първи" , на Тони Симидчиева на Бунарджика, на Шишо на "Радецки", на "Оборище" 12 - на негово място изниква бетонната сграда на "Нева"...

Здравка Георгиева пък си спомня още за "къщичката между улиците "Никола Козлев" и "Йосиф Шнитер" срещу кино Космос. Повече от 15 години стопаните й неуморно поддържат прекрасна градина - наслада за очите на преминаващите. Също по улица "Виктор Юго"и "Никола Козлев" има един прекрасен висок кипарис, на улица "Александър Екзарх" имаше един двор с увивни червени рози е непроменен от моето детство, по "Петьофи", "Йосиф Шнитер " и т.н. все още има вътрешни дворове - запазени съкровища..."

Ще обиколим с камера някои от адресите. Приемаме още предложения.

Но да се върнем към онзи забравен начин на живот.

Пред къщите имаше пейки, но често сбирки ставаха и в двора. Някъде гостите идваха не само с бутилките, но и с китарите. По-късно телевизорът, изкаран под астмата, замести авторската музика.

Лятото често се спеше на чардака. Беше малко по-прохладно, но комарите пък бяха повече.

Впрочем и днес, макар и рядко, се намират гостоприемни домакини с дворове, където всеки е добре дошъл без покана.

Цветята бяха гордост за домакинята, имаше и зеленчуково производство, разбира се. Разликата между дворното селскостопанско производство и купешкото между постоянна тема на разговор.

От астма до астма също имаше разлика. Да имаш астма, която да дава гроздове, на които всички казват "евалла", е повод за голяма гордост.

Дръвчетата - смокини, сливи, круши, череши. Някой си спомни за една невероятно крехка дюля.

Децата, обединени в банди, имат точен график кое кога узрява. Но не дочакат зреенето и нападат - кога на абордаж през дувара, кога с брулене със саръци по надвисналите клони. Повечето от плодовете се изяждаха зелени - сливите задължително.

Есента дворовете се превръщаха в цехове за производство на зеленчукови консерви.

Първо се правеше нещо като огнище за пиперките, след това на огъня се полагаше голямата тава за лютеница, бъркаше се с една дълга дървена лъжица...После бурканите потъваха в избата, а първата прясна лютеница можеше да се види веднага по устните на децата...

Днес не са много индивидуалните дворове - често те са общи, където ги има. Което води до разпри - един решил да си измие колата, друг да запали барбекю, трети пък храни котки и т.н.

Живущите в А 12 в Тракия посадили 12 борчета, половината били изскубнати - съобщи разочарован тракиец.

Баба Злата от Кършияка насадила цветенца, грижила се за тях, една сутрин ги намерила полети с нафта...

Както каза един стар пловивчанин: "Погледни двора на човека, за да разбереш що за човек е. А който няма двор е половин човек..."



Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" с подкрепата на Община Пловдив, Фондация "Пловдив 2019"

Календар

 май   юни 2018   юли

нпвсчпс
   1  2
  3  4  5  6  7  8  9
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Julianna Walker Willis Technology

Програмата на ПОТВ- ТРАКИЯ

 

Реклама

 
Вие сте тук: